Със сигурност мога да кажа че съм доволен! Сигурно се питате „Какво е туй животно, толкова ли е хубаво, чи си доволен? Какво му е различното?“ Отговорът на този въпрос е комплексен. Вече опираме до философия, до идеология. Смятам да бистря Линукс идеологията в някой друг пост, когато времето ми позволи. И то няма да е просто пост ами цяло есе 🙂 . Ubuntu 10.04-1 LTS е второ поредно издание на версията от Април 2010. Направени са някой козметични подобрения по скриптовете на дистрибуцията, отстранени са някой бъгове и това е всичко. Абривиатурата след името на дистрибуцията LTS (Long Time Support) означава, че това издание е с удължен срок на поддръжка – тоест 18 месеца. Това се отнася за всички разновидности на изданието – Ubuntu Desktop Edition, Ubuntu Server Edition и Ubuntu Netbook Edition. Съответно тези разновидности имат следните предназначения:

Ubuntu Desktop Edition
За настолни и мобилни компютри със задоволителен хардуер – достатъчно голям твърд диск, нормален диагонал на екрана, нормална мощност на процесора. В общия случай повечето бюджетни машини покриват тези изисквания. Както е видно от името става въпрос за операционна система, която ще задоволява обичайните Ви желания: слушане на музика, сърфиране в мрежата, гледане на филми, записване на дискове, работа с офис приложения, обучение, четене на книги и т.н., без игри (с малки изключения).

Ubuntu Server Edition
Сървърна версия, графичната среда не присъства в нормалния рилейз но такава може да си инсталирате за удобство без проблеми. Изпълнява специфични обикновенно еднотипни задачи. Например хоства вашия сайт, маршрутизира интернет трафика, хоства база данни, служи за файлов сървър. Въобще изпълнява куп полезни мрежови функции. С тази разновидност боравят напредналите потребители и специалисти. Хора които знаят какво правят и какви ще са последствията от бърникането по настройките на ОС. Тряба да отбележа, че сървърната версия има по скромни изисквания към хардуера. Но въпреки това, ако смятате да държите на сървъра тежки бази от данни например скромния хардуер няма да ви е особенно полезен. Сървърната разновидност на Убунту има по – скромни изисквания главно защото през повечето време на нея няма да върви някаква графична среда като Gnome или KDE. Графичния потребителски интерфейс е значителен товар за системата.

Ubuntu Netbook Edition
Същото като за настолните компютри но по олекотено. Също така и оптимизиринато за компютри с малък диагонал на екрана и ограничени хардуерни ресурси. Графичния потребителски интерфейс има по специфична организация, за да се натъпка цялата информация на малкия екран. Убунтуту дойде с целия наличен софтуер, който може да ми потрябва на първо четене.

ОpenOffoce – познатия Ви офис от Sun (вече Oracle)
Firefox – гъвкъв и разширяем чрез добавки (плъгини) браузър
Pithivi – редактор на видео клипове
Rhythmbox – мениджър на колекции от музика и аудио плеър
Totem Player – аудио и видео плеър (предимно за видео)
gnome-sound-recorder – записва аудио поток от звуковата карта
Empathy – месинджър, система за бързи съобщения като Skype
Transmission –  торент клиент със семпъл интерфейс, за съжаление няма аналог за Windows
F-Spot – органайзер и разглеждане на снимки

В общи линии това са основните програми с които пристигна дистрибуцията. Както виждате за неспецифични нужди Убунту идва Out of Box. Пльосваш го на харда и започваш да го ползваш. Цялата процедура по свалянето на образа от ubuntu.com, копирането му на флашка и в последствие инсталиране и конфигуриране ми отне не повече от 2 часа. Ако инсталирам и конфигурирам Windows напримиер времето би се увеличило тройно.

След като пуснах Убунту то автоматично намери безжичните мрежи. Трябваше само да избера моята и да въведа паролата и. Това беше всичко. След около минута ми съобщи, че има обновления и ми предложи да ги инсталирам. Дръпна около 50MiB и ги инсталира за минутки. Последва рестарт и си имах дори и ново ядро – 2.6.33. От страницата на Убунту си дръпнах ядро версия 2.6.36-rc3 под формата на .deb пакет. Рестартирах и бях изненадан от бързината с която новото ядро зареди. Доколкото прочетох то все още не е в официалния списък на обновленията, но го има компилирано в launchpad.

После, ами после дръпнах Ubuntu Tweak. Това е малък инструмен, който дава достъп до групи от настройки които стандартно не присъстват в контролния панел на Убунту. Също така Ubuntu Tweak Ви дава достъп до някои допълнителни неофициални хранилища на софтуер. Странно наистина но авторите на Убунту са решили да преместят групата от трите бутона за максимизиране, минимизиране и затваряне на прозорците в ляво. Обичайно всеки от нас е свикнал да ги вижда горе в дясно, а сега са в горе в ляво?? Явно копират ОС на Mac, но както и да е. Този странен „бъг“ се оправя с Ubuntu Tweak.

Тази програма както и горе изброените ще са тема на следващите ми постове. Възможно най скоро, преди да съм разчавъркал нещо по системата. Съгласно принципите на свободния софтуер началната инсталация на Убунту не съдържа аудио и видео кодеци (или поне не тези които са под лиценз <> GNU). Това е факт с който всеки сложил си Убунту се е сблъсквал. Елегантен начин да преодолеете това наудобство е да инсталирате пакета с екстри за Убунту. Отворете конзолота и напишете:

sudo su < системата ще ви иска паролата, напишете я >
apt-get update
apt-get install ubuntu-restricted-extras

Първата команда Ви дава администраторски права. Втората обновява информацията от хранилищата на софтуер. Третата команда инсталира пакета ubuntu-restricted-extras. Този пакет съдържа всички необходими кодеци, за да плейвате DVD филми, обикновенни аудио и видео файлове (заедно със субтитрите). Инсталира някои често използвани шрифтове от Windows, Java Runtime и Flash Player за уеб браузърите. В заключение ще кажа че с малко намеса от моя страна си инсталирах прекрасна операционна система, за кратко време със всичко необходимо. Работил съм под Линукс и преди имам малко стаж, което е определено полезно. Самите Линукс дистрибуции не са чак толкова трудни стига да се научиш да работиш с терминала. За една част от настойките липсват графични инструменти. От време на време се случва някой компонент да прави проблеми, някой програма да крашне. Но както са казали старите хора – „На харизан код зъбите не се гледат“.

Реклами