Universal USB Installer 1.7.9.9 – Гаф

Вашият коментар

Приятели ме помолиха да сложим едно Убунту на един много красив и не чак толкова бърз нетбук. Речено и сторена, изровихме една флашка свалихме ISO файла и от страницата на дистрото и стъпка по стъпка както е описано там свалихме програмката от PENDRIVE LINUX и я пуснахме. Тя съобщава, че всичко е наред. Ние рестартираме и не можем да буутнем от флашката (няма кърнал, който да зареди). И така 18,  пъти докато се убедим, че проблема не е в носителия. Просто програмката нещо се чупи. За момента друга алтернатива е UNetbootin. Тя за радост работи.

До колкото си спомням ръководството стъпка-по-стъпка в този си вид на сайта на Убунту седи от месеци. И никой не е подменил инфото. Просто май никой не е съобщил, че Universal USB Installer се чупи? Незнам но това е гаф и според мен сериозен. Но какъвто и да е проблема ще е временен и бързо ще бъде отстранен. Записах си и ще следя за нова версия на инсталера. Ще го проверя веднага щом излезе нова версия.

Реклами

Какво са X11 Server, Windows Manager и Desktop Еnvironment?

Вашият коментар

X11 Server (X сървър)
Това е базовия първи слой на графичния потребителски интерфейс. Осигурява взаимодействие с мишката и клавиатурата. Отговаря за разположението и преместването на прозорците. Разработен е за базова функционалност на потребителския интерфейс с идеята да бъде надграждан. X сървъра има уникална за времето по което беше създаден възможност да осигурява отдалечен достъп до потребителския интерфейс. Нещо на което в днешно време не обръщаме внимание. Първоначално X сървъра е бил съвместен проект на DEC и MIT. Първата версия излиза през далечната 1987 г., В последствие организацията X Consortium, Inc. става отговорна за разработката на X.

Winows Manager (мениджър на прозорци)
При използване на X сървъра потребителя взаимодейства с Линукс на няколко различни нива. Самия X не прави нищо друго освен да осигури среда за изчертаване на графичния потребителски интерфейс. Накратко записван като GUI или ГПИ в българските учебници. Х изчертава екрана и обектите върху него. Следи движението на мишката и входа от клавиатурата. Входа от клавиатурата подава на активния в момента прозорец на екрана. А при клик на произволно място из екрана определя кой обект се намира там, и ако има такъв го прави активен. X сървъра не се интересува как се изчертават обектите, той просто определя местата им. Самия дизайн и визия на обектите се определя от активния „Мениджър на прозорци“ – той изчертава съдържанието на различните обекти от графичната среда. Например прозорци, менюто, контроли. Мениджърът на прозорци създава рамките, менютата и иконите. По този начин контролира външния вид на графичната среда. Но това не е достътъчно. Той например не осигурява никъква интеграция между приложенията или работа с Clipboard-a (системния буфер). Прозоръчните мениджъри се средния слой между X11 Server и работната среда.

Ето някой по – известни мениджъри:
Enlightenment
WindowMaker снимки
Sawfishснимки
Fluxbox
Metacityдобавки

Desktop Environment (работна среда)
Е напалъно завършена и функционална графична работна среда, във вид такъв в какъвто сте свикнали да работите под Windows или MacOS. Двете най – големи работни среди са Gnome и KDE. В тях имаме функциониращ системен буфер, ленти в които са поставени различни аплети, трай със системни икони, лента – списък с отворените прозорци, контекстни менюто, икони на работния плот и др. Наред със всички шарении работната среда идва и с куп базови програми за текстообработка, визуализация на снимки, файлов мениджър, калкулато, малко игрички. И програми за управление на системата обикновенно групирани в Контролния Панел (център). Ако предпочитате изчистения и спартански вид на работната среда можете да се откажете от нея и да ползвате Fluxbox примерно. Но той няма толкова екстри колкото KDE или Gnome.

Разликата между двете среди, е че Gnome работи малко по – бързо, им изчистен, опростен и ненатрапчив вид. Визиата му наподобява интефрейса на MacOS но не е толкова лъскав и заема малко памет. KDE наподобява силно работната среда на Winows. Основния пакет програми включва много приложения. Лъскав и малко тромав според мен KDE си истава фавирит за някои хора. На мен лично ми харесва но бих предпочел Gnome за ежедневна употреба.

Друг не толкова често използван вариант е графичната среда Xfce. Изкючително лека и малогабаритна с ненатрапчив интерфейс. Много подходяща за по – старички компютри. Убунту с работна среда Xfce се нарича xubuntu. Авторите на xubuntu са акцентирали върху бързодействието и ниския разход на ресурси. За това набора от стандартни приложения ще ви се стори странен.

GTK и Qt библиотека
Това са двата пакета библиотеки които отговарят за изрисуването на GUI интефейса. GTK се ползва от Gnome и Xfce, а Qt се ползва Apple и KDE. Тези библиотеки имат голяма функционалност, като започнем от графиката и свършим с поддръжката на нишки.

Можете да прочетете повече тук.

Зомбита и Демони

2 коментара

Не не се намирате в някой филм на ужасите. Това са обикновенни термини.

Зомби (zombie)
Зомбито е нишка (thread) която е приключила своята работа но процеса който я е създал не е прочел кода и на приключване. В тази ситуация нишката буквално е мърта – приключила си е задачата и не заема процесорно време. Но ядрото не е освободило заеманите от нея системни ресурси, защото никой не е прочел кода на приключване. Докато този код не бъде прочетен ядрото не може да я убие. Ако убиете (или приклячи) процеса притежаващ нишката се унищожава и зомбито.

Демон (deamon, system service)
Така се наричат системните услуги в Линукс и Юникс. Наричат ги демони, защото се стартират заедно със системата и живеят докато не бъде изключен компютъра или не бъдат спрени. Демоните нямат нужда от потребителски интерфейс. Те не правят комуникация с потребителя. Те съществуват, за да изпълняват точно определени задачи. Например Web сървъра Apache се изпълнява като демон. MySQl също. Информация за евентуални проблеми с някой демон се записва в системните дневници.

Ядрото стана на 19 години

2 коментара

През Септември в далечната 1991 Линус Торвалдс пуска версия 0.01 на едноименното ядро. Година по – късно Adam Richter представя първата Линукс дистрибуция. През Март 1994 ядрото вече е в стабилна версия 1.0 и активно се разработва . От тази дата насам то започва да се оформя във вида в който го ползваме днес.

На тази все още младежка възраст ядрото вече поддържа почти всякакъв хардуер. С годините се е доказало като стабилна алтернатива. Повече от 2/3 от интернет сървърите работят на Linux (или Unix). Което е показателно за неговите качества.

Текущата стабилна версия на ядрото е 2.6.35.4.

Допълнение: Първи в БГ пространството писа за това go_fire във вестник Home Linux.

Ubuntu с шрифтове от Windows 7

2 коментара

От известно време се интересувам как мога да направя буквите които показва Gnome по – малки. Опитах с шрифта Arial но определено резултата не ми хареса. Ето защо реших да пробвам шрифтовете с които дойде стария ми Windows 7. Опита беше сполучлив и в тази статия ще Ви разкажа как да подобрите визията на графичната си среда.

Първо трябва Ви работеща инсталация на Windows 7, от която да вземете шрифтовете. Те се намират в C:WindowsFonts . Копирате всички долу изброени шрифтове, или тези които Ви харесват в някаква папка от Windows. Единственото условие е те да са с разширение ttf. Ето и списъка:

vasko@zeropoint:~/fonts$ ls
arialbd.ttf   Candaraz.ttf  courbi.ttf    palai.ttf     tahoma.ttf
arialbi.ttf   comicbd.ttf   couri.ttf     pala.ttf      timesbd.ttf
ariali.ttf    comic.ttf     cour.ttf      segoeprb.ttf  timesbi.ttf
arial.ttf     consolab.ttf  framdit.ttf   segoepr.ttf   timesi.ttf
ariblk.ttf    consolai.ttf  framd.ttf     segoescb.ttf  times.ttf
calibrib.ttf  consola.ttf   Gabriola.ttf  segoesc.ttf   trebucbd.ttf
calibrii.ttf  consolaz.ttf  georgiab.ttf  segoeuib.ttf  trebucbi.ttf
calibri.ttf   constanb.ttf  georgiai.ttf  segoeuii.ttf  trebucit.ttf
calibriz.ttf  constani.ttf  georgia.ttf   segoeuil.ttf  trebuc.ttf
cambriab.ttf  constan.ttf   georgiaz.ttf  segoeui.ttf   verdanab.ttf
cambriai.ttf  constanz.ttf  impact.ttf    segoeuiz.ttf  verdanai.ttf
cambria.ttc   corbelb.ttf   l_10646.ttf   seguisb.ttf   verdana.ttf
cambriaz.ttf  corbeli.ttf   lucon.ttf     seguisym.ttf  verdanaz.ttf
Candarab.ttf  corbel.ttf    micross.ttf   sylfaen.ttf   webdings.ttf
Candarai.ttf  corbelz.ttf   palabi.ttf    symbol.ttf    wingding.ttf
Candara.ttf   courbd.ttf    palab.ttf     tahomabd.ttf

После по някакъв начин тази папка трябва да се озове във вашата домашна директория в Ubuntu. При мен шрифтовете се намират във /home/vasko/fonts .

За да може всички потребители на системата да имат достъп до тези шрифтове трябва да ги копирате в някоя поддиректоря на

/usr/share/fonts/truetype

Тази операция се извършва с root права. Най лесния начин е като стартирате nautilus с администраторски права чрез клавишната комбинация Alt+F2 и в текстовото поле напишете командата:

 gksu nautilus /usr/share/fonts/truetype

После създайте нова папка на това място напр. ms-fonts и в нея копирайте шрифтовете.

Тук внимавайте! Изберете с мишката папката където сте копирали шрифтовете и с десен бутон от контекстното меню дайте „Свойства“, На таба „Права“ трябва да сте раздали правата по този начин както са на картинката. В противен случай ще Ви излизат квадратчета на кирилските букви. Групата на root, както и всички останали потребители трябва да имат достъп до файловете.

След което ще трябва да ребуилдне кеша с шрифтовете. Сиреч да си освежи паметта. Натиснете отново Alt+F2 дайте отметка на „Стартиране в терминал“ и в текстовото поле напишете командата

sudo fc-cache -f -v

Както е показано на снимката.

font rebuild command

Това е вече имате шрифтове, които ще подобрят визията на графичната Ви среда. От менюто изберете Система >> Предпочитания >> Външен вид >> таба Шрифтове, предполагам че менюто е на български език. Подберете шрифтовете така, че визията на Gnome да Ви хареса.

Ето и какъв е моя избор.

Шрифта Sagoe UI също е много четлив и при него ги няма допълните завъртулки както е при англииските букви на Candara.

Трябва да уточня, че горе описаното подобрение не е нарушение от гледна точка на авторското право. Такова може да има, ако ползвате някой шрифт с комерсиални цели. За визуализация и печат няма проблем. Предполагам знаете, че всички PDF документи съдържат в себе си и шрифтовете с които са писани. Именно за това се показват еднакво независимо дали ги четете под Windows с Adobe Reader или под Linux с някои от друг четец. Винаги PDF документите се отпечатват и визуализират еднакво.

kernel 2.6.36-rc3 не беше добра идея

2 коментара

Не беше добра идея да надграждам до най – новата версия на ядрото в хранилището. Копирах едни файлове и системата заби без предопреждение. Рестартирах и реших да дейнсталирам пакета на новото ядро. Направих го и след рестарта – нямаше никой, пълен мъртвец. ОК, щях да буутна старото ядро от grub менюто, но нямам такова. И опрях до преинсталация. Може би имаше и друг варианти но нямам опит с тях.

Затова силно препоръчвам, придържайте се към стандартните обновления на системата и не се изкушавайте да слагате най – новите пакети. Особенно щом се отнася за ядрото, модули на ядрото, демони и др. такива system-wide packages.

Първи впечатления от Ubuntu 10.04-1 LTS

2 коментара

Със сигурност мога да кажа че съм доволен! Сигурно се питате „Какво е туй животно, толкова ли е хубаво, чи си доволен? Какво му е различното?“ Отговорът на този въпрос е комплексен. Вече опираме до философия, до идеология. Смятам да бистря Линукс идеологията в някой друг пост, когато времето ми позволи. И то няма да е просто пост ами цяло есе 🙂 . Ubuntu 10.04-1 LTS е второ поредно издание на версията от Април 2010. Направени са някой козметични подобрения по скриптовете на дистрибуцията, отстранени са някой бъгове и това е всичко. Абривиатурата след името на дистрибуцията LTS (Long Time Support) означава, че това издание е с удължен срок на поддръжка – тоест 18 месеца. Това се отнася за всички разновидности на изданието – Ubuntu Desktop Edition, Ubuntu Server Edition и Ubuntu Netbook Edition. Съответно тези разновидности имат следните предназначения:

Ubuntu Desktop Edition
За настолни и мобилни компютри със задоволителен хардуер – достатъчно голям твърд диск, нормален диагонал на екрана, нормална мощност на процесора. В общия случай повечето бюджетни машини покриват тези изисквания. Както е видно от името става въпрос за операционна система, която ще задоволява обичайните Ви желания: слушане на музика, сърфиране в мрежата, гледане на филми, записване на дискове, работа с офис приложения, обучение, четене на книги и т.н., без игри (с малки изключения).

Ubuntu Server Edition
Сървърна версия, графичната среда не присъства в нормалния рилейз но такава може да си инсталирате за удобство без проблеми. Изпълнява специфични обикновенно еднотипни задачи. Например хоства вашия сайт, маршрутизира интернет трафика, хоства база данни, служи за файлов сървър. Въобще изпълнява куп полезни мрежови функции. С тази разновидност боравят напредналите потребители и специалисти. Хора които знаят какво правят и какви ще са последствията от бърникането по настройките на ОС. Тряба да отбележа, че сървърната версия има по скромни изисквания към хардуера. Но въпреки това, ако смятате да държите на сървъра тежки бази от данни например скромния хардуер няма да ви е особенно полезен. Сървърната разновидност на Убунту има по – скромни изисквания главно защото през повечето време на нея няма да върви някаква графична среда като Gnome или KDE. Графичния потребителски интерфейс е значителен товар за системата.

Ubuntu Netbook Edition
Същото като за настолните компютри но по олекотено. Също така и оптимизиринато за компютри с малък диагонал на екрана и ограничени хардуерни ресурси. Графичния потребителски интерфейс има по специфична организация, за да се натъпка цялата информация на малкия екран. Убунтуту дойде с целия наличен софтуер, който може да ми потрябва на първо четене.

ОpenOffoce – познатия Ви офис от Sun (вече Oracle)
Firefox – гъвкъв и разширяем чрез добавки (плъгини) браузър
Pithivi – редактор на видео клипове
Rhythmbox – мениджър на колекции от музика и аудио плеър
Totem Player – аудио и видео плеър (предимно за видео)
gnome-sound-recorder – записва аудио поток от звуковата карта
Empathy – месинджър, система за бързи съобщения като Skype
Transmission –  торент клиент със семпъл интерфейс, за съжаление няма аналог за Windows
F-Spot – органайзер и разглеждане на снимки

В общи линии това са основните програми с които пристигна дистрибуцията. Както виждате за неспецифични нужди Убунту идва Out of Box. Пльосваш го на харда и започваш да го ползваш. Цялата процедура по свалянето на образа от ubuntu.com, копирането му на флашка и в последствие инсталиране и конфигуриране ми отне не повече от 2 часа. Ако инсталирам и конфигурирам Windows напримиер времето би се увеличило тройно.

След като пуснах Убунту то автоматично намери безжичните мрежи. Трябваше само да избера моята и да въведа паролата и. Това беше всичко. След около минута ми съобщи, че има обновления и ми предложи да ги инсталирам. Дръпна около 50MiB и ги инсталира за минутки. Последва рестарт и си имах дори и ново ядро – 2.6.33. От страницата на Убунту си дръпнах ядро версия 2.6.36-rc3 под формата на .deb пакет. Рестартирах и бях изненадан от бързината с която новото ядро зареди. Доколкото прочетох то все още не е в официалния списък на обновленията, но го има компилирано в launchpad.

После, ами после дръпнах Ubuntu Tweak. Това е малък инструмен, който дава достъп до групи от настройки които стандартно не присъстват в контролния панел на Убунту. Също така Ubuntu Tweak Ви дава достъп до някои допълнителни неофициални хранилища на софтуер. Странно наистина но авторите на Убунту са решили да преместят групата от трите бутона за максимизиране, минимизиране и затваряне на прозорците в ляво. Обичайно всеки от нас е свикнал да ги вижда горе в дясно, а сега са в горе в ляво?? Явно копират ОС на Mac, но както и да е. Този странен „бъг“ се оправя с Ubuntu Tweak.

Тази програма както и горе изброените ще са тема на следващите ми постове. Възможно най скоро, преди да съм разчавъркал нещо по системата. Съгласно принципите на свободния софтуер началната инсталация на Убунту не съдържа аудио и видео кодеци (или поне не тези които са под лиценз <> GNU). Това е факт с който всеки сложил си Убунту се е сблъсквал. Елегантен начин да преодолеете това наудобство е да инсталирате пакета с екстри за Убунту. Отворете конзолота и напишете:

sudo su < системата ще ви иска паролата, напишете я >
apt-get update
apt-get install ubuntu-restricted-extras

Първата команда Ви дава администраторски права. Втората обновява информацията от хранилищата на софтуер. Третата команда инсталира пакета ubuntu-restricted-extras. Този пакет съдържа всички необходими кодеци, за да плейвате DVD филми, обикновенни аудио и видео файлове (заедно със субтитрите). Инсталира някои често използвани шрифтове от Windows, Java Runtime и Flash Player за уеб браузърите. В заключение ще кажа че с малко намеса от моя страна си инсталирах прекрасна операционна система, за кратко време със всичко необходимо. Работил съм под Линукс и преди имам малко стаж, което е определено полезно. Самите Линукс дистрибуции не са чак толкова трудни стига да се научиш да работиш с терминала. За една част от настойките липсват графични инструменти. От време на време се случва някой компонент да прави проблеми, някой програма да крашне. Но както са казали старите хора – „На харизан код зъбите не се гледат“.

Older Entries